Ще кърмите ли?

Автор: Елена Василева - Училище за бъдещи майки МА-МА

Често задавам въпроса "Ще кърмите ли?" на бъдещи майки? Отговорът е винаги позитивен. Но в повечето случаи категоричното желание се допълва с условието "... е, ако имам кърма".

Кое кара жената да мисли себе си различна от останалите бозайници, при които винаги има кърма и то "хранителна"? При нормално развиваща се бременност лактогенезата (образуването на мляко) започва около двадесетата гестационна седмица. Лактоцитите (клетките, синтезиращи мляко) започват да образуват малки количества коластра заради високите от бременността нива на хормона пролактин. Бременната жена едва ли ще забележи това, защото въпросните количества са малки и по никакъв начин не променят гърдите й.

Но чудото започва! Тялото на бъдещата мама започва да търпи своите промени не само заради развиващото се в нея бебе, но и заради нуждите му от пълноценна храна след раждането. Гърдите демонстрират своята готовност за производство на мляко малко преди раждането, когато коластрата се увеличава и понякога дори прокапва най- често сутрин по нощницата. С раждането на плацентата и рязкото спадане на хормона прогестерон (излъчващ се именно от плацентата) започва истинското действие на пролактина. Той задвижва една машина създадена и вече готова да произвежда мляко.

Всичко това дотук е гарантирано, защото е хормонално обусловено. Не може да се случи по друг начин- така го е решила природата. Ето защо първото и най-важно условие по пътя към успешното кърмене е жената да е абсолютно сигурна, че мляко ще има! Защото всяко едно съмнение в това е огромна предпоставка за тревожност и билет за аптеката с млека за кърмачета.

Към 30-40 часа след раждането нивата на пролактина са най-високи. Производството на мляко обаче, е във фазата на синтез на коластра. Това е причината родилката да смята, че "... още не й е слязла кърмата".

Грешка! Има я, но е малко, защото и детето има малки хранителни възможности. Тя е всичко онова, от което то се нуждае - безценна, богата на протеини, даваща защита и фактор в преодоляването на адаптационните кризи.

След този период жената попада във фазата на активен контрол на лактацията. Честото поставяне на детето на гърда за кърмене и доизпразването на гърдата, откоято е протичало то ще направят системата стабилно работеща. Мляко ще има и то в достатъчно количестводокато детето се нуждае от него.

А бебето? Как се справя то? Можем ли да се доверим на този мъник, който в началото основно спи и изглежда толкова безпомощен! Може ли това малко създание, доскоро живяло при други условия, попадайки в нови да оцелее?

В инстинкта на всяка жена е заложен страхът и тревогата за живота на нейното дете. Това ни държи в пряка емоционална зависимост към всичко, случващо се с него- дали е гладно, жадно, дали е болно или притеснено, дали е застаршено… например от глад!

Нормално е в началото, а и в редица моменти след това да сме силно обезпокоени от поведението на бебето. Но най- силна е тревогата в началото, когато всичко е ново и още не се доверяваме на неговото можене.

А те - бебетата могат много! Те са си репетирали ролите още във вътреутробното развитие. Сукателният рефлекс, като животозависим такъв се проявява още там. Не една и две майки са били свидетели на ултразвукови находки, при които виждат как неродените им още бебета смучат палчето на дясната или лявата ръчичка… Всъщност ръката е без значение-важно е смукането. Идвайки на бял свят те не се научават тепърва как да сучат - те вече го знаят! И го правят непрекъснато, дори, когато спят. Загледайте се в спящо бебе с полуотворена устичка и наблюдавайте движенията на езичето! С такива перисталтични движения започва всяко кърмене.

Бързите сукателните движения, с които се допълват те не са случайни. Благодарение на тях, разположените по ареолата и зърното нервни окончания започват да се дразнят и така да подават сигнал към хипофизата (жлеза, разположена в мозъка) да започне да отделя хормон, наречен окситоцин. Това е хормон-тласкач и именно той помага на образуваното в гърдите мляко да започне да изтича активно. Към бебето потича лесно безценната храна, даваща здраве и сила. Около 30-40 минути след началото на кърменето започва и повишаването на хормона пролактин в организма на майката. Неговата роля е да набави отново използваното мляко и след около 5-6 часа гърдата, която е изпразнена да бъде пак достатъчно пълна за предстоящото хранене.

Разбира се необходимо е известно време за да може кърмещата жена да се довери на себе си, на бебето, на случващото се между тях! Много пъти, въпреки добрата си подготовка (но все пак само теоритична!), търпи известни поражения- болка при засукването, рагади, лениво сучещо бебе… Те обаче, не бива да бъдат предпоставка за отказ! Всяко едно от тях е малък урок по пътя към успеха. И точно тук е ролята на добрия личен лекар- да коригира малките несгоди, давайки добри препоръки и подкрепа. Бързата присъда на рецептата с марка мляко за кърмачета не е най-правилното решение. Битката е прекалено важна за да се предприеме незабавен ход за отстъпление с шишето адаптирана храна. Още повече, че понякога победата се извоюва само с половинчасов разговор по телефон или в лична среща. Думите са мощен съюзник, особено, когато кърмещата жена иска да ги чуе. Нужна е само малко подкрепа!