Доклад
Автор: Диана Димитрова
Фондация “Децата на бъдещето” – ЦКОПППП
Пренаталното възпитание стана възможно след като през 70-те години на XX-ти век бе доказано, че бебето в утробата чува, усеща и дори „вижда”. Използвайки новото поколение медицинска технология, която се появи в края на 1960 -те и началото на 70 –те, изследователи най-накрая имаха възможността да изучават детето в неговото естествено състояние. Това, което те откриха представлява драматично нова и различна картина на феталния живот. Вече се знае, че нероденото дете е едно съзнателно, реагиращо човешко същество, което след шестия месец води активен емоционален живот.
Плодът може да вижда, да чува, да усеща, да има вкус и, на примитивно ниво, дори да учи in utero /в матката – преди раждането/. И най-важното - той може да чувства.
Естествена последица от това откритие е, че онова, което детето чувства и възприема започва да оформя неговите отношения и очаквания за самото себе си. Дали се възприема и, оттук дали ще действа като щастлива или тъжна, агресивна или смирена, уверена или обзета от безпокойство личност зависи отчасти от посланията, които то получава за себе си в матката.
Главният източник на тези формиращи послания е майката на детето.
Хроничното безпокойство или противоречивите чувства и двойнственото отношение към майчинството могат да оставят дълбок белег върху личността на нероденото дете. От друга страна, такива живото-усилващи емоции като радост, въодушевление и надежда могат да допринесат значително за емоционалното развитие на здраво дете.
През 1995 година в Сан Франциско (САЩ) на конгреса на Асоциацията по пренатална психология и здраве, доктор Дейвид Чембърлейн за първи път докладва случай, който доказва наличието на съзнание у нероденото дете. Сонда с прикрепена към нея камера била въведена в матката за вземане на проба от околоплодната течност. Видеозаписът показал, че когато сондата била въведена в утробата детето се обърнало към нея и я отблъснало с ръчички. Лекарите помислили, че има някакво наслояване на образи или случайно действие и повторили опита. Бебето отново я отблъснало.
Доктор Дейвид Чембърлейн след дългогодишни наблюдения застъпва мнението, че детето в утробата е осъзнаващ субект и че поведението, което е сформирано в утробата, вероятно ще бъде пренесено в целия живот на индивида. Теоретичните и практически изследвания в последните 50 години доказаха, че пренаталният опит се съхранява в клетъчната памет на индивида и се отразява на целия последващ съзнателен живот.
--- Назад ---
