Клетъчната памет

Доклад

Автор: Диана Димитрова

Фондация “Децата на бъдещето” – ЦКОПППП

Теоретичните и практически изследвания в последните 50 години доказаха, че пренаталният опит се съхранява в клетъчната памет на индивида и се отразява на целия последващ съзнателен живот.

Повечето хора погрешно смятат, че плодът няма никакво съзнание и рядко гледат на него като на човешко същество. Знанията за пренаталното развитие на плода, за влиянията, които той изпитва и начините чрез които можем да го стимулираме от много години са обект на изследване в световната наука. Човешката личност не е само продукт на генетична репродукция и социални влияния.

Голяма част от онова, което наричаме личност всъщност се формира още през деветте месеца на вътреутробното развитие. И участие в това взема не само майката със своя начин на живот, но и обкръжението около нея.

Новите изследвания се фокусират все повече и върху чувствата на бащата. Доскоро неговите емоции бяха пренебрегвани. Доказа се, че това, което чувства мъжът по отношение на своята жена и нероденото дете е един от най-важните фактори за успешния изход на бременността.

Съществува хипотеза, че в първите седмици, може би дори часове след зачеването, оплоденото яйце притежава достатъчно самосъзнание за да почувства отхвърлянето и достатъчно воля да действа.

Несъзнателния спомен за майчиното сърцебиене в матката изглежда обяснява защо бебетата се успокояват, когато биват държани към гърдите на някого или когато биват приспивани от постоянното тиктакане на часовник, и защо възрастни хора в оживен офис рядко се разконцентрират от ритмичното тракане на пишещите машини или от постоянното бръмчене на климатика.

Д-р Алберт Лили доказва, че това обяснява защо повечето хора, когато бъдат накарани да настроят метроном на определено темпо, което им харесва, те обикновено избират честота в рамките на петдесет до деветдесет удара в минута – приблизително същата като ритъма на човешкото сърце.

Д-р Доминик Пурпура, редактор на високо уважаваното списание Изследване на мозъка, професор в Медицински Колеж „Албърт Айнщайн” и ръководител на изследователския отдел върху мозъка на Националния Здравен Институт в САЩ, определя началото на съзнанието между двадесет и осмата и тридесет и втората седмица от началото на бременността. В този момент, отбелязва той, нервните връзки са също толкова развити, колкото тези на новородено.

Това е важно, тъй като съобщенията се разпространяват в мозъка и посредством тези вериги от мозъка към различни части на тялото. Почти по същото време, мозъчната кора е достатъчно развита за да поддържа съзнанието. А кората е най-висшата, най-сложната част от мозъка – най-забележимо човешката част. Тя е това, което използваме за да мислим, да чувстваме и запомняме.

Нероденото дете е изумително издръжливо същество, което ако се наложи, може дори да разшири значението на една малка емоция. Но то не може да изгради връзка само. Ако неговата майка се затвори емоционално, то е в затруднение. Стотици проучвания са документирали, че неродените бебета ритат, когато се чувстват неудобно, когато са изплашени, разтревожени или объркани.